Ако бях...
Ако бях... копче,
дълго щях
на ризата ти
да стоя пришито -
най-отгоре,
леко разкопчано,
за да дишаш.
Ако бях... петаче,
някъде на пътя
изтървано
и от теб открито,
дълго щеше
да ме пазиш –
за късмет,
в пазвата си,
до сърцето
скрито.
Ако бях... огледало,
дълго щеше в него
да се взираш –
до дълбока старост.
Щеше в мен
да преоткриеш
истинската
своя същност –
женственост
и зрялост.
Ако бях...
... но не съм.
Аз съм просто повей,
само миг,
едно докосване
и кратък сън -
красив,
до не-запомняне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Всички права запазени
