Ако днес е краят
О, музо, накъде отлитна ти?!
Следят ме гузно белите ми листи..
Разпръснати. Останали сами,
лежат до мен, тъй неми... чисти...
А аз ги гледам с парещи очи,
виновно. Как сега да се покая?
Без муза всичко в мен мълчи.
Напусна ме. Защо?... Не ще узная.
Но с трепет всеки лист е напоен
и още чака жаден онзи ден,
във който думите ми ще изваят
пак образи, на любовта във плен.
Желания и грях неопростен...
О, музо, ами ако днес е краят?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
!
