6.06.2007 г., 19:06

Ако дойда в съня ти

1.4K 0 38
Ако дойда в съня ти,
не извръщай глава,
тихо, с галещи пръсти,
събуди любовта.
Докосни с топли устни
мойте плахи очи,
дорисувай чертите ми
с най-красивия щрих.
     Позволи младостта ми
     с твоя плам да се слей,
     може утре да стане
     нечий празен трофей,
     може креп да покрие
     навалелия сняг
     и дъждът да отмие
     най-щастливия смях.
Запази ме в съня си
с разпилени коси
с аромата на прясно
окосени треви,
с лунен блясък в очите,
с розов цвят запламтял
и разцъфнал по устните
с най-чаровния свян.
     Ако утре ме срещнеш
     нейде в шумния град
     и откриеш в очите ми
     свойта лунна мечта,
     протегни с кротка вярност
     свойте мъжки ръце,
     досъздай любовта ми
     с най-доброто от теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти и тук, мила Веси!
  • протегни с кротка вярност
    свойте мъжки ръце,
    досъздай любовта ми
    с най-доброто от теб.


    Веаликолепно, искрено, нежно, прекрасно, браво!
  • Поздрави, Румена, много си мила!
  • Пишеш свежарско, красиво. Стиховете ти са мелодия, лекуват! /Продължавам да те чета и да знаеш и без да оставям коментари, че те харесвам - нека има повече време да вдишам стиховете ти!/
    Поздрави, поздрави, поздрави!
  • Мила, Магдалена, днес ме изненада много приятно. И на теб ти пожелавам радостта от хубавите стихове под перото ти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....