Ако имах право...
Ако имах право на желание едно,
на онова, последно дето го зоват,
пожелавам си, дано се сбъдне то -
нея пожелавам си и този път.
Ако имах право на последен зов,
на една последна изповед пред Бога,
ще разкажа аз за нашата любов,
ще разкажа как без нея аз не мога.
Сълзите ми накрая ще ù кажат,
не знаех аз тогава, знам сега,
за мене всичко беше тя и даже
изплакал бих и нейната тъга...
Бих дал ù нежно моето сърце,
разкъсано, кървящо, но решено
да бъде нейно, нека има две -
туптейки заедно, ще бъдат преродени...
Ала не бих ù дал очите мои -
и двамата тогава ще сме слепи...
Не би видяла тя любов какво е
и раздялата ни колко е нелепа...
Ако имах само още ден в живота,
съдбата бих преправил, както искам,
само нея взел бих с мен, защото
ще бъда вечно жив, когато тя е близко...
Ако имах право на сълза последна,
ако можех и последна песен да изпея,
през сълзата само нея бих погледнал,
последната си песен бих пял аз за нея...
Бих паднал на колèне да ù пея
да приеме тя сърцето, мойто...
Когато истинската обич закъснее,
друга няма никога да дойде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Иванов Всички права запазени
