Ако имаше цвят любовта
Ако имаше цвят любовта,
би разцъфнала в бяла премяна.
И под светлата пълна луна
тя за дявола би се венчала,
за да кацне със бели криле
във душата, на който не вярва.
Да топи с своя дъх ледове
и надежда на всеки да дава.
Бяла роза закичила би
на ревера на тъмната вечер.
И в небето би спряла звезди,
за да вярваме в светлото вечно.
Би се молила, вплела ръце,
да пребъде в съдбите човешки.
Да я има във всяко сърце.
Силна.
Истинска.
Бяла.
Утешна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
