14.05.2017 г., 21:07

Ако можех

652 0 0

Ако можех времето да върна,

бих дала всичко за да те прегърна,

да видя топлия ти поглед само,

да поплача на силното ти рамо,

да видя усмивката ти нежна, мила,

аз нямам вече братската закрила.

Не е вярно, че лекува времето,

в душата става все по-голямо бремето,

че да се простим със тебе не успяхме

и сбогом да си кажем не можахме,

но силно вярвам, някой ден,

че с теб отново ще се съберем…

 

(В памет на моя брат)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...