May 14, 2017, 9:07 PM

Ако можех

  Poetry » Other
660 0 0

Ако можех времето да върна,

бих дала всичко за да те прегърна,

да видя топлия ти поглед само,

да поплача на силното ти рамо,

да видя усмивката ти нежна, мила,

аз нямам вече братската закрила.

Не е вярно, че лекува времето,

в душата става все по-голямо бремето,

че да се простим със тебе не успяхме

и сбогом да си кажем не можахме,

но силно вярвам, някой ден,

че с теб отново ще се съберем…

 

(В памет на моя брат)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...