May 14, 2017, 9:07 PM

Ако можех

  Poetry » Other
656 0 0

Ако можех времето да върна,

бих дала всичко за да те прегърна,

да видя топлия ти поглед само,

да поплача на силното ти рамо,

да видя усмивката ти нежна, мила,

аз нямам вече братската закрила.

Не е вярно, че лекува времето,

в душата става все по-голямо бремето,

че да се простим със тебе не успяхме

и сбогом да си кажем не можахме,

но силно вярвам, някой ден,

че с теб отново ще се съберем…

 

(В памет на моя брат)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...