Ако можех...

Ако можех да рисувам...
------------------------

Дъжд...
Мракът вездесъщ!
Луната е червена,
но небето...
То отнася ме в забвение,
нагоре, нагоре, нагоре...
Не! Не мога!
Разтварям се в простора...
Останал без тяло,
без душа,
без чуства,
топлина,
в нищото летя,
пречупвам бледа, слаба светлина
в далечната дъга...

Ако можех да давам...
---------------------

О, почуствай,
разкъсаната ми душа,
реквиема в кръвта,
почуствай порива и воя,
почуствай демоните мои,
и нека моите очи
разбият твоите мечти,
и нека моята ръка
обгърне твоя свят в чернота...
тишина,
самота,
усети глада за свобода...                    
                    

Ако можех да променям...
------------------------

Няма смисъл ти да бягаш,
няма смисъл да се криеш,
справедливост няма да откриеш,
поне не в мен...
Страхът необятен,
мракът лепкав чер,
рани гнойни, болка,
болка до безмер!

Ако можех да летя...
--------------------
Нямаше да пиша стихове и да търпя,
щях да имам бленуваната свобода...

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (V)