Ако можеше стихът крила да има!
Ако можеше стихът крила да има,
пребродил би, на шир и длъж света,
и ефирната безбрежност, на мига
ще достига, сякаш е птица с крила!
Би летял със скорост не измерима,
към далечните рубинени звезди,
ако можеше стихът крила да има,
такива с каквито мисълта лети!
Последвал би те в твоя път отново
и с ласки, сърцето ще укроти,
ще се върне, докоснал те с огън,
и в душата отново ще пламти!
При тебе с вярност непоклатима
ще остане, в люти зими, жарки лета,
да можеше стихът крила да има,
такива каквито има любовта!
Останал би, като връвчица,
между двата свята да виси,
и в мигове най – тъжни на земята,
по нея ще се връща, ще теши!
Ако можеше стихът крила да има,
каквито има моята душа,
би литнал към теб, неудържимо,
вплел в строфите си - любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
