28.01.2011 г., 22:16

Ако не мога...

796 0 0

Затварям аз очи и в миг светът потъва цял във мрак.
Съмнение прекъсва моите мечти:  Дали без теб ще бъда жива пак?
Ако не мога твоя глас да чувам, как ли животът ми ще преминава?
Няма да има кой да ме разсмива ми се струва и болката със думи той да притъпява.
Ако не мога повече да те докосна, няма веч да чувствам топлина,
а само болка смъртоносна от липсата на твоите ласки през нощта.
Но най-страшно би било, ако в очите не мога пак да те погледна.
В тях едно момиче се е влюбило и тях ще обича до последно.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...