Jan 28, 2011, 10:16 PM

Ако не мога...

  Poetry » Love
795 0 0

Затварям аз очи и в миг светът потъва цял във мрак.
Съмнение прекъсва моите мечти:  Дали без теб ще бъда жива пак?
Ако не мога твоя глас да чувам, как ли животът ми ще преминава?
Няма да има кой да ме разсмива ми се струва и болката със думи той да притъпява.
Ако не мога повече да те докосна, няма веч да чувствам топлина,
а само болка смъртоносна от липсата на твоите ласки през нощта.
Но най-страшно би било, ако в очите не мога пак да те погледна.
В тях едно момиче се е влюбило и тях ще обича до последно.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...