Ако някога...
Ако някога без сили вече, ням,
на одъра последен сляп заспя,
недей тъжи, аз няма да съм сам -
оставям нещичко преди да отлетя.
Сълзите избърши и усмихни се.
Аз не обичам тъжните слова.
Към миналото мигом обърни се,
държейки сетно моята ръка.
Щастлив ще си отида на небето
с миговете толкова желани,
хладно, морно ще мълчи сърцето,
но душата ми до тебе ще остане.
Ако някога без сили сляп заспя
на одъра последен легнал ням,
аз ще живея в теб, във паметта
и никога не ще остана сам.
на одъра последен сляп заспя,
недей тъжи, аз няма да съм сам -
оставям нещичко преди да отлетя.
Сълзите избърши и усмихни се.
Аз не обичам тъжните слова.
Към миналото мигом обърни се,
държейки сетно моята ръка.
Щастлив ще си отида на небето
с миговете толкова желани,
хладно, морно ще мълчи сърцето,
но душата ми до тебе ще остане.
Ако някога без сили сляп заспя
на одъра последен легнал ням,
аз ще живея в теб, във паметта
и никога не ще остана сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
