28.02.2017 г., 14:47

Ако някога

585 1 4

И ако някога надскочиш пустотата,
катерейки поредния провал,
със поглед взрян във своята отплата,
от всеки взел и с корист нещо дал.

И ако някога очите ти прогледнат,
за болката на смисъла във теб,
краката отмалели ще приседнат,
преди да се превърнеш в кубче лед.

Тогава ще откриеш Светлината,
заложена във теб от памтивек,
прикрита зад гърба на тъмнината,
ще затупти в сърцето на човек. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...