28.02.2017 г., 14:47

Ако някога

587 1 4

И ако някога надскочиш пустотата,
катерейки поредния провал,
със поглед взрян във своята отплата,
от всеки взел и с корист нещо дал.

И ако някога очите ти прогледнат,
за болката на смисъла във теб,
краката отмалели ще приседнат,
преди да се превърнеш в кубче лед.

Тогава ще откриеш Светлината,
заложена във теб от памтивек,
прикрита зад гърба на тъмнината,
ще затупти в сърцето на човек. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...