И ако някога надскочиш пустотата,
катерейки поредния провал,
със поглед взрян във своята отплата,
от всеки взел и с корист нещо дал.
И ако някога очите ти прогледнат,
за болката на смисъла във теб,
краката отмалели ще приседнат,
преди да се превърнеш в кубче лед.
Тогава ще откриеш Светлината,
заложена във теб от памтивек,
прикрита зад гърба на тъмнината,
ще затупти в сърцето на човек.
© Неземна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
