Ако някога останеш сам
Ако някога останеш сам – отвори очи,
погледни дълбоко твоята душа.
Чуй и разбери самотата как ечи,
недей и никъде все още я изпраща.
Ако някога останеш сам – стани и потърси,
приятели останаха ли верни още.
Пламъка в сърцето ли ще иска да гаси,
самотата всичко ли превръща в пепелище.
Ако някога останеш сам – недей плачи,
дълбоко в сърцето приятелите подири.
Постой така и тихичко си помълчи,
сърцето нов живот без нея ще твори.
Ако някога останеш сам – отвори очи,
събуди се, погледни света отвън.
С любов и обич всичко окичи,
заслушан във всемирния камбанен звън...
08.03.2011г.
© Васил Йотов Всички права запазени