Ако от мен запуши се, до тебе
Щом долният ми праг е станал горен
и откачалките – от двеста – триста.
Ще грабвам май метлата пак, аморе
и ще летя (ти вярвай, че ще чистя).
Търпение инатът прегризе ли,
ще слагам знай котленцето, отново...
Ти вярвай, че ще е за мирни цели,
не е магия, обич! Честно слово!
Ако от мен запуши се, до тебе,
чети дима, (сигнален е) с ума си.
И песничка – изсвирена на гребен...
Неее, вещица не съм! Така... Летя си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени