Ако съм ти орисана
Знам - тежа ти в ръката,
уж съм крехка и лека,
уж разперих крилата.
Заболях ли те? Нека!
Стига си ме наричал
свое слънце. Изстинах!
Стига си ме обичал
захаросано-фина.
Мислиш си, че не мога
нищо да ти отнема.
Пазиш ме като огън -
драскам те като кремък.
Чуй - хвърли ме далече,
угаси този пламък.
Твърде земна съм вече,
ръбеста като камък.
Някой в мен ще се блъсне,
ще ме метне по равното.
Ако съм ти орисана -
пак при тебе ще падна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
