Знам - тежа ти в ръката,
уж съм крехка и лека,
уж разперих крилата.
Заболях ли те? Нека!
Стига си ме наричал
свое слънце. Изстинах!
Стига си ме обичал
захаросано-фина.
Мислиш си, че не мога
нищо да ти отнема.
Пазиш ме като огън -
драскам те като кремък.
Чуй - хвърли ме далече,
угаси този пламък.
Твърде земна съм вече,
ръбеста като камък.
Някой в мен ще се блъсне,
ще ме метне по равното.
Ако съм ти орисана -
пак при тебе ще падна.
© Христина Мачикян All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
