Ако сърцето ми можеше да говори

Ако сърцето ми, можеше да говори –
щеше да ви разказва само детски приказки
от сутрин до вечер. без да се съобразява
нито с телевизията и нито с радиото –
Защото, ако сърцето ми можеше да говори,
щяхте да научите, че някога, когато нямаше
още Фейсбук и Гугъл – успях да прекося
цялото земно кълбо за да се убедя, че земята
не е плоска като тепсия и че Хоризонта,
действително прилича на домат, който се
върти около слънцето, без да му се завие свят!
Ако сърцето ми, можеше да говори, щяхте
да научите също така, как някога, като малък,
реших да изляза на честен двубой с Ламята,
за да й разкажа, не само играта!...
Реших да изляза на честен двубой с Ламята,
за да й покажа – къде зимуват раците?...
И кой командва парада, когато оркестърът
свири туш!... И цялата Вселена слуша –
приказката за Тримата братя и златната ябълка!
Тук и сега! На тази планета! И на тази земя!
Какъв юнак бях някога? И какъв юнак продължавам
да бъда сега, когато Ламята не съществува вече…
Но въпреки това, аз не мога да се прибера от гората,
защото – сърцето ми остана там, при Ламята!...
И никой вече, не може да ми го върне –
Тук и сега! На тази планета! И на тази земя!