Ако този грях тежи на съвестта ми
От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки
с образи на грехове и пороци,
това са съмнения, грешки,
които не искат съвети, уроци.
Бързо си отиват годините,
вървя незабелязано към края,
но знам, на безкрая, в градините,
ще намеря пътя към рая.
Сълза гореща съм изплаквала
в нощите, щом сама съм била
и винаги живяла в очакване,
да ме докосне с длани любовта.
Ако този грях тежи на съвестта ми,
затова, че влюбена съм аз жена,
тогава нека сградата се срути
и душата ми да стане - руина!
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасен коментар, Роси! Винаги намираш точните думи,благодаря!
-
Звучи тъжно в началото, но финалът е силен и заричащ се! Не звучи като грях, а като нещо чисто! Много е хубаво, Миночка!
-
Благодаря ти! Скити, много си мила!
-
Много е хубаво, Миночка! Любовта е глътка въздух, вдишване, любовта е живот...
-
Пепи, благодаря ти!
-
Не е грях ❤️
-
Младан, сърдечно благоадаря, за прекрасния коментар и поставянето на стиха в любими! Нека ти е лек и ведър денят!
-
Въпреки отчаяното, но страшно импониращо ми предчувствие на финала, един красив поетичен лъч възцарява светла надежда:
"Бързо си отиват годините,
вървя незабелязано към края,
но знам, на безкрая, в градините,
ще намеря пътя към рая."
Браво, Миночка. Блестящи редове! -
Благодаря ти Ивита, много си мила.
-
Миночка!...💖 Единственото нещо, което възражда, не е грях...Чудесно е!🍀
-
Благодаря ти, Ина! Много ме зарадва!
-
Образът на греха във всичките му форми често е едно цвете, израснало между камъните на нравствения дом на душата. А вградената в този дом любов... Хубаво е.
-
Благодаря ти, мила Сенелга! Бъди щастлива!
-
Как отчаянно! Очень понравилось!Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
