Ако този грях тежи на съвестта ми
От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки
с образи на грехове и пороци,
това са съмнения, грешки,
които не искат съвети, уроци.
Бързо си отиват годините,
вървя незабелязано към края,
но знам, на безкрая, в градините,
ще намеря пътя към рая.
Сълза гореща съм изплаквала
в нощите, щом сама съм била
и винаги живяла в очакване,
да ме докосне с длани любовта.
Ако този грях тежи на съвестта ми,
затова, че влюбена съм аз жена,
тогава нека сградата се срути
и душата ми да стане - руина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
