Aug 1, 2021, 10:04 PM

Ако този грях тежи на съвестта ми 

  Poetry » Other
936 3 14

От моята нравствена сграда

се откъртва камък след камък,

от нея, не трябва нищо да пада,

за да бъде душата ми замък.

 

Но, падат камъни, леки и тежки

с образи на грехове и пороци,

това са съмнения, грешки,

които не искат съвети, уроци.

 

Бързо си отиват годините,

вървя незабелязано към края,

но знам, на безкрая, в градините,

ще намеря пътя към рая.

 

Сълза гореща съм изплаквала

в нощите, щом сама съм била

и винаги живяла в очакване,

да ме докосне с длани любовта.

 

Ако този грях тежи на съвестта ми,

затова, че влюбена съм аз жена,

тогава нека сградата се срути

и душата ми да стане - руина!

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасен коментар, Роси! Винаги намираш точните думи,благодаря!
  • Звучи тъжно в началото, но финалът е силен и заричащ се! Не звучи като грях, а като нещо чисто! Много е хубаво, Миночка!
  • Благодаря ти! Скити, много си мила!
  • Много е хубаво, Миночка! Любовта е глътка въздух, вдишване, любовта е живот...
  • Пепи, благодаря ти!
  • Не е грях ❤️
  • Младан, сърдечно благоадаря, за прекрасния коментар и поставянето на стиха в любими! Нека ти е лек и ведър денят!
  • Въпреки отчаяното, но страшно импониращо ми предчувствие на финала, един красив поетичен лъч възцарява светла надежда:

    "Бързо си отиват годините,
    вървя незабелязано към края,
    но знам, на безкрая, в градините,
    ще намеря пътя към рая."

    Браво, Миночка. Блестящи редове!
  • Благодаря ти Ивита, много си мила.
  • Миночка!...💖 Единственото нещо, което възражда, не е грях...Чудесно е!🍀
  • Благодаря ти, Ина! Много ме зарадва!
  • Образът на греха във всичките му форми често е едно цвете, израснало между камъните на нравствения дом на душата. А вградената в този дом любов... Хубаво е.
  • Благодаря ти, мила Сенелга! Бъди щастлива!
  • Как отчаянно! Очень понравилось!Браво!
Random works
: ??:??