26.03.2021 г., 7:39

Ако ви мъка налегне...

1.7K 3 6

Ако ви мъка налегне душата,

ако затънете в житейската кал,

незабавно в ръце се вземете!

Бог за вас е планината създал!

 

Пътят нагоре плавно криволичи,

носи ви по била и по чукари!

Пътят за Орцево на песен прилича!

Вървете по него с ваш'те другари!

 

Вървете, вървете във планината

и стигнете ли там, където

нагоре се свършва вече земята,

ако ви пръстите ,,опрат'' в небето,

 

протягайки над вас двете ръце,

въздух дълбоко с гърди поемете,

намирате се вече в моето селце!

Поспрете малко и ...поплачете!

 

Ужким е хладно, а ви е горещо!

Мисъл и поглед към тях ви отвеждат:

Пирин и Рила са ей там, отсреща!

Сърцето и душата ви с обич зареждат!

 

Ако ви мъка налегне душата,

ако затънете в житейската кал,

незабавно в ръце се вземете!

Бог за вас е планината създал!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен, Руми, Роси, Вальо, Силве, за мен е чест вниманието, което оказахте на скромния ми текст! Елате да се уверите в истинността на моите писания! Благодаря ви от сърце!
  • Когато тялото последва духа и в тази красота се опие, радостта може да докосне с пръсти небето. Прекрасно е!
  • Още едно прекрасно място, което вече нямам търпение да видя.
    Поздравявам те, хубави стихове пишеш!
  • Много, вярно и образно! Планината лекува, носи мир и спокойствие! Там се сливат Бог и Природа!
  • Където и да идеш сред природата ще се наситиш на красота и само там с невидима ръка, Бог ще премахне всяка мъка, горест и ще те изпълни с благодат! Поздравления

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...