toxin (Таня Донова)
357 4100
5.06.2024 г., 12:23 ч.

Ако за миг престана да те сещам 

  Поезия
220 1 3

Заклещих се сред пластовете време

като в един усоен лабиринт

и ни младея, ни старея,

а дните се изсулват яко дим

през пръстите на моята летаргия.

И от монети кладенецът ми прелива,

та не остана място за полужелание,

камо ли да побере и капка Минало.

Нямам дълг към бъдещето вече,

а настоящето - имагинерна дата.

Ела сега! Ела да ми попречиш

да се разбия в орбитата на лъжата,

че времето лекува всяко чувство.

Не! Времето е моята зараза,

обрекло ме на миг безкраен - вкупом

да те обичам до възбог и да те мразя.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таничка, Безжичен, за мен е чест!
  • Браво! Харесвам творби с философски заряд!
  • Времето е единствената съдник!
    Понякога лекува, но най-често ни учи за стойността на нещата!
    Поздравления, Таничка!
Предложения
: ??:??