Ако за миг престана да те сещам
Заклещих се сред пластовете време
като в един усоен лабиринт
и ни младея, ни старея,
а дните се изсулват яко дим
през пръстите на моята летаргия.
И от монети кладенецът ми прелива,
та не остана място за полужелание,
камо ли да побере и капка Минало.
Нямам дълг към бъдещето вече,
а настоящето - имагинерна дата.
Ела сега! Ела да ми попречиш
да се разбия в орбитата на лъжата,
че времето лекува всяко чувство.
Не! Времето е моята зараза,
обрекло ме на миг безкраен - вкупом
да те обичам до възбог и да те мразя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
