Акорд
747
0
1
Акорд
Вече стихна града
и вали тишина,
на сълзи се отцежда
тревога – и на сън,
и в душата сама
неуморно се лее
мелодия -
да приспя не можах
в меланхолна тъма
обичта;
твоят лик
доизтлява в съня,
през деня
се загнездва зародиш
в утроба.
Като белег от сърп
на луна над сърцето,
многоволтна дъга
ги обгаря до пепел,
светят устни
от страст.
Този блян във звезди
ще ме гледа с очи
като твоите,
като твоя ръка
ще ме милва
врабец
на прозореца.
Ах, докога
лунатично ще моля
за обич!??
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
