Акорд

Вече стихна града

и вали тишина,

на сълзи се отцежда

тревога – и на сън,

и в душата сама

неуморно се лее

мелодия -

да приспя не можах

в меланхолна тъма

обичта;

твоят лик

доизтлява в съня,

през деня

се загнездва зародиш

в утроба.

Като белег от сърп

на луна над сърцето,

многоволтна дъга

ги обгаря до пепел,

светят устни

от страст.

Този блян във звезди

ще ме гледа с очи

като твоите,

като твоя ръка

ще ме милва

врабец

на прозореца.

Ах, докога

лунатично ще моля

за обич!??