Акорд мажорен
Намерих се във късна есен
от заминалите, най-влажна.
И бяла съм в зрелите си сокове
измамно топла, чиста и смирена
в един акорд мажорен... желание,
... сласт.
Последният ми най-плътски зов,
... и бледа тишина в очите,
пробожда ме отминалото в лятото.
Пропуквам се с въздишка...
... стон.
Сладостта лепне в устните
накъсана във миг на тишина...
Сърцето бие във мълчание,
... очакване... мелодия в страстта,
... толкова твоя!
В дъжда, изтекъл между пръстите,
ще свия във нозете ти... гнездо,
за да забравиш идващата зима.
Ще си тръгват... спомените,
... за кратко.
Без ноти, само с дъх
ръцете ти рисуват по контура.
Намери ме... есен е... очакване,
най-мократа, най-влажната...
... копнеж.
© Ванина Константинова Всички права запазени