Акорд за седем пясъчни весла
Изгубих първото весло
в една новогодишна нощ,
разочарован от подаръка си под елхата...
И аз - като децата - исках колело,
а намерих книга - за възрастни -
не ме интересуваше цената ѝ...
За второто и третото весло -
не искам даже да си спомням...
Прекършиха ги уличните битки
и дребните предателства...
Четвъртото прегърнах...
С огъня на първата любов...
Макар пречупена в лъчите на нямо съзерцание...
Със петото доплувах
до един вековен град,
на който, без да се замисля,
посветих безгрижната си младост...
Разцъфваха във синьо приятелства, мечти...
Събудили се по обяд...
Душите ни - като лалета -
невкусили сланата на измамата...
Продадох шестото...
Защото мислех си, че с него ще спася света...
А и децата си - все още непораснали...
Но те... но те живеят в друг, свой - детски свят
и с незачитането си... наказват ме...
За седмото весло...
За него...
Ще напиша някога роман...
Ако ми стигнат виолетовите изгреви...
Защото то -
е пътят ми към вечната жена,
която - всяка привечер -
във залеза съзирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
