Акро...
Защо ли аз тъгата в теб да будя.
Нещастна да си пак.
А искам да си друга,
повече усмихната, желана.
Не искам ритъм грешен в тебе
аз да внасям
и искам те, това, което си!
Усмихваш се, отново!
Всичко, всичко бих ти дал,
но прости ми тишината!
Тази тишина, дарила ми мечтата
- да си тук, да си до мен,
макар и на някакъв компютър
- отдалечен...
;-)
Нещастна да си пак.
А искам да си друга,
повече усмихната, желана.
Не искам ритъм грешен в тебе
аз да внасям
и искам те, това, което си!
Усмихваш се, отново!
Всичко, всичко бих ти дал,
но прости ми тишината!
Тази тишина, дарила ми мечтата
- да си тук, да си до мен,
макар и на някакъв компютър
- отдалечен...
;-)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Тошев Всички права запазени
