Oct 4, 2007, 8:53 AM
Акро...
Защо ли аз тъгата в теб да будя.
Нещастна да си пак.
А искам да си друга,
повече усмихната, желана.
Не искам ритъм грешен в тебе
аз да внасям
и искам те, това, което си!
Усмихваш се, отново!
Всичко, всичко бих ти дал,
но прости ми тишината!
Тази тишина, дарила ми мечтата
- да си тук, да си до мен,
макар и на някакъв компютър
- отдалечен...
;-)
Нещастна да си пак.
А искам да си друга,
повече усмихната, желана.
Не искам ритъм грешен в тебе
аз да внасям
и искам те, това, което си!
Усмихваш се, отново!
Всичко, всичко бих ти дал,
но прости ми тишината!
Тази тишина, дарила ми мечтата
- да си тук, да си до мен,
макар и на някакъв компютър
- отдалечен...
;-)
© Пламен Тошев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Истинско е!Поздрав и прегръдка!Продължавай в същият дух!
-
Много съвременно и хубаво,бравос!
-
Хубаво, поздрави за двамата.
-
С душата и в мислите си вие винаги сте заедно.Поздрав за стиха!!!
-
Искрено!Браво!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
