10.09.2009 г., 0:34 ч.

Акростих 

  Поезия » Друга
808 0 3

АКРОСТИХ

 

Остана само празнота,

Тъгата настани се в нея

И болката от самота

Дойде като зловеща фея.

Една душа във нас държим,

Малко трябва тя да отлети,

Искаме и се стремим

С нея вечно да сме ний.

Любов с омраза се преплитат.

Умът блокира в пошлостта.

Животът глупаво отлита -

Бог ли иска това?

А при него всичко е нормално -

Така говорят светите мъже,

А у нас е толкова банално

Някой някого да предаде.

Адът слезе сякаш на земята,

Как случи се това - не знам

И глупост страшна, непозната,

Настани се в нас без срам.

О, Боже! Погледни и нам!

© Георги Добрев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??