Акростих
АКРОСТИХ
Остана само празнота,
Тъгата настани се в нея
И болката от самота
Дойде като зловеща фея.
Една душа във нас държим,
Малко трябва тя да отлети,
Искаме и се стремим
С нея вечно да сме ний.
Любов с омраза се преплитат.
Умът блокира в пошлостта.
Животът глупаво отлита -
Бог ли иска това?
А при него всичко е нормално -
Така говорят светите мъже,
А у нас е толкова банално
Някой някого да предаде.
Адът слезе сякаш на земята,
Как случи се това - не знам
И глупост страшна, непозната,
Настани се в нас без срам.
О, Боже! Погледни и нам!
© Георги Добрев All rights reserved.
