17.02.2016 г., 22:53

Актьор, това е мисия

668 0 2

Страната ни навярно е гора,
щом все за мечки театрите се борят.
Каква ли там е мечата храна?
Аз чух, че те с храната си говорят.

 

Днес всеки се представя за мечок.
Чудо е, съвсем обикновено.
Евгений Шварц, да сключиме облог,
че танцът мечи ще е до последно.

 

Мечките са малко, затова
едни и същи в зоотеатри бродят.
Превърнахме се в зоопарк страна,
в която се затриха вече хората.

 

Театрите - превърнахме в хазни,
актьорите си във марионетки.
Услугата е мечешка, нали?
Нужни са бронирани жилетки.

 

Културният министър е боза,
но вкиснала и режеща е вече.
Кипи до буйност вече в мен кръвта.
Актьор се ражда с мисия, не мече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност, ако животът ми зависи от това в момента не мога да кажа кой е "културен министър", мисля, че няма такива, и не само в България. А ако се има предвид "министър на културата", пак ще ме обесят, ако трябва да кажа кой е, просто не знам. Изобщо има ли такова чиновниче?
  • "Културният министър е боза,
    но вкиснала и режеща е вече.
    Кипи до буйност вече в мен кръвта.
    Актьор се ражда с мисия, не мече."

    Изразил си кипящата и нестихваща болка на актьор, макар и да не си България, а трудещ се на друго поприще, съвсееем далечно от актьорството!!!
    Уважавам това ти качество да откликваш на всички злободневни проблеми у нас!
    Бъди жив и здрав и продължавай в същия дух!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...