Акварел

11.12.2019 г., 7:50 ч.

Поезия » Друга

425 0 0

Не е картина, а смачкана боя;

попиваща в анаграмната тишина -

обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,

и две-три скъсани краища снежно кадифе,

мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли

на безкрайното вид небе;

треперещи ръце маскират ледове

зад иглолистната фасада,

и до тях: още листа със същите по душа - лица.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.