Акварел

11 dic 2019, 7:50

Poesía » Otra

431 0 0

Не е картина, а смачкана боя;

попиваща в анаграмната тишина -

обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,

и две-три скъсани краища снежно кадифе,

мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли

на безкрайното вид небе;

треперещи ръце маскират ледове

зад иглолистната фасада,

и до тях: още листа със същите по душа - лица.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.