Не е картина, а смачкана боя;
попиваща в анаграмната тишина -
обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,
и две-три скъсани краища снежно кадифе,
мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли
на безкрайното вид небе;
треперещи ръце маскират ледове
зад иглолистната фасада,
и до тях: още листа със същите по душа - лица.
© Нина Чалъкова Все права защищены