19.06.2013 г., 10:01

Акварелни петна

1.1K 0 12

 

Не раздаваме тежки присъди

и не търсим подмолна вина.

Ние искаме други да бъдем:

да сме рой акварелни петна.

 

Нека сгради бетонни да тегнат,

вкоренени в измъчена пръст.

Нека хората стръвно да дебнат

светлосенки по стръмния път.

 

Ние искаме други да бъдем:

да сме рой акварелни петна,

нежноцветни и леко безплътни

в тази бледа наглед светлина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво!
  • Различно цветни))
  • Срещу тези петна и "Ариел" е безсилен...
    Мислех,че темпераментните поети използват темперни бои,но приемам и акварела ти...

    Винаги ми е допадало цветоусещането ти,Смиф.
    Поздравления за стиха!
  • нежноцветни и леко безплътни
    в тази бледа наглед светлина.
  • Страхотно Смиф Много харесах.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...