Не раздаваме тежки присъди
и не търсим подмолна вина.
Ние искаме други да бъдем:
да сме рой акварелни петна.
Нека сгради бетонни да тегнат,
вкоренени в измъчена пръст.
Нека хората стръвно да дебнат
светлосенки по стръмния път.
Ние искаме други да бъдем:
да сме рой акварелни петна,
нежноцветни и леко безплътни
в тази бледа наглед светлина.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
