5.10.2011 г., 13:39

Акъл - море, глава - кофа

1.8K 0 6

АКЪЛ – МОРЕ

 

Акъл – море, глава – кофа

твори любовна строфа –

искри от звездопади

и реки от шоколади;

морето се пени на дантели,

гларуси и гърли загорели;

кънти чалга оглушителна,

а победата е съкрушителна…

Акъл – море, глава – кофа –

кризисна е катастрофа;

кой без гащи, кой по риза –

пак катастрофална криза…

Ах, морета от любофи –

пълна нива със картофи;

салата зеле и марковка

за любовна подготовка…

И като червена нишка

имам сателитна вишка –

не казвайте “Какво от туй” –

щом си силиконов буй?

Спасител бил на плажа,

ала липсва му куража?

Под чадъра кравата мучи –

с големи силиконови очи…

Падна Рим на аристократите -

построихме рай за тарикатите…

Акъл – море от любоф –

глава – кофа с картоф,

ала няма веч пари –

нищо – карай да върви!

Нека бачка там раята –

мен ме заболя главата…

Ще си взема аспирин –

и един коняк – АМИН!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви симпатични хора!Много се радвам, че имате чувство за хумор, а аз нямам претенции за поет и артист!Просто се гневя и забавлявам защото съм безсилна да направя нещо друго за да подобря нещата от живота!
  • !!! Поздрав Лили!
  • Днес прочетох стотното ти произведение.Поздравления за цялото творчество, набурче!Да пием по едно за здраве и напред!
  • Наздраве Лили!Много сарказъм!Истинииииииииииии!Браво!
  • Ха!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...