Oct 5, 2011, 1:39 PM

Акъл - море, глава - кофа

1.8K 0 6

АКЪЛ – МОРЕ

 

Акъл – море, глава – кофа

твори любовна строфа –

искри от звездопади

и реки от шоколади;

морето се пени на дантели,

гларуси и гърли загорели;

кънти чалга оглушителна,

а победата е съкрушителна…

Акъл – море, глава – кофа –

кризисна е катастрофа;

кой без гащи, кой по риза –

пак катастрофална криза…

Ах, морета от любофи –

пълна нива със картофи;

салата зеле и марковка

за любовна подготовка…

И като червена нишка

имам сателитна вишка –

не казвайте “Какво от туй” –

щом си силиконов буй?

Спасител бил на плажа,

ала липсва му куража?

Под чадъра кравата мучи –

с големи силиконови очи…

Падна Рим на аристократите -

построихме рай за тарикатите…

Акъл – море от любоф –

глава – кофа с картоф,

ала няма веч пари –

нищо – карай да върви!

Нека бачка там раята –

мен ме заболя главата…

Ще си взема аспирин –

и един коняк – АМИН!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви симпатични хора!Много се радвам, че имате чувство за хумор, а аз нямам претенции за поет и артист!Просто се гневя и забавлявам защото съм безсилна да направя нещо друго за да подобря нещата от живота!
  • !!! Поздрав Лили!
  • Днес прочетох стотното ти произведение.Поздравления за цялото творчество, набурче!Да пием по едно за здраве и напред!
  • Наздраве Лили!Много сарказъм!Истинииииииииииии!Браво!
  • Ха!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...