Алегория
Любовта е моя спътница незрима,
огрява ме със светли, стоплящи лъчи,
прогонва всеки студ и всяка дълга зима,
що живеят в моите очи.
Прогонва всяко зло, коварно безпокойство,
озарява моя сив и мрачен сън,
дава ми криле на бурно непокорство,
смелост да изляза пак навън...
... Навън, където черни кръстове стърчат
и адски демони с човешка плът пируват,
там пътят отдавна не е път -
на всеки ъгъл дяволи души купуват.
Процъфтява тази тъжна търговия
сред мрака – зъл и ледено студен,
обагрен с черна демонска магия,
прогонила усмихнатия светъл ден...
Сред този земен Ад аз тръгвам на разходка -
започвам земния си път,
стъпвам смело с уверена походка,
а с мене две приятелки вървят.
Едната е с красиво име гордост,
гледа тя със вопъл ням,
но върви с някаква щастлива бодрост
и влиза тихо в моя малък храм.
На другата викат ù любов –
тя сляпа е, не вижда земния ни Ад
на тоз свят, пълен със тъга, суров,
събрал се в шепата на моя малък град.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелче Всички права запазени
