Александър
Nunca me he sentido tan perdida
y a ti - tan lejos de mi...
Първородният ми син ще носи твоето име.
Косите му ще ухаят на нощ,
а в очите му ще се спотайват есенни следобеди.
Ще бъде умислен Февруари,
ще хвърчи от радост през Март
и ще изплаква очите си
през Май.
Първородният ми син ще носи твоето име.
Ще има дълги пръсти на музикант,
ще бъде поет.
Ще бъде винаги студен,
винаги тъжен,
винаги самотен
и
винаги
далечен.
Първородният ми син ще носи твоето име.
Ще стои на десет сантиметра от мен,
но сърцето му ще е в краката на любимата му.
Ще оставя следи от мастило по ръцете си,
а аз тайно ще чета стиховете му.
И ще плача.
Първородният ми син ще носи твоето име.
Ще те обича и никога няма да ти го каже -
студен,
самотен
и
винаги
далечен -
бащата, когото никога не би могъл да има.
Първородният ми син ще носи твоето име -
с хладината на юлските утрини,
с меланхолията на летните вечери,
с празнотата на зимните обеди.
Първородният ми син ще носи твоето име,
Александър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Пашова Всички права запазени
