Лютú ми и кихам – нощта е на прах
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях.
С лилави очи из клонака трепери
възторг електрически и със замах
издухва прашинки в небе табакера.
Не ми е до пролет. Не ми е до смях.
Опрял е до кокал по кучешки ножът.
Ще среже каишката овчият грях,
закътал наивност под вълчата кожа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация