Алергия съм твоя
От бяла светлина измолен,
разстилан нежно привечер в ума,
безшумно дишащ и безмълвен,
промъкваш се дълбоко във съня.
От вятър - търпеливо пожелан.
Смирено чакан - уловен в мига.
С нашепване - в прашец изваяна,
създаде ме гардения - цъфтя...
В любов невидима отгледана -
ароматна и капризно саможива.
Налюбена - в хармония сънувана,
алергия съм твоя - нелечима.
26.12.2008
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
!
