Алергия съм твоя
От бяла светлина измолен,
разстилан нежно привечер в ума,
безшумно дишащ и безмълвен,
промъкваш се дълбоко във съня.
От вятър - търпеливо пожелан.
Смирено чакан - уловен в мига.
С нашепване - в прашец изваяна,
създаде ме гардения - цъфтя...
В любов невидима отгледана -
ароматна и капризно саможива.
Налюбена - в хармония сънувана,
алергия съм твоя - нелечима.
26.12.2008
Jullie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
!
