Довереница (Дочка Василева)
477 17390
24.09.2020 г., 14:02 ч.

Алея с номер 20 - 08 

  Поезия » Философска
318 4 7

 

Алеята е двайсет, нула, осем.

(тук всички те са набори по тръгване).

Тя, като всякоя година високосна,

с едната даваше, а с другата измъкваше…

 

Теренът прогресивно запустява…

Все по-вече трева, по- рядко свещи.

И посетителите плавно оредяват

потънали в неспирната заетост…

 

Под каменния гълъб, от портрета,

баща ми присмехулно ми намига.

И както някога, приживе, ме съветва:

„Животът, чедо, не тече по книга.

 

За него никога не си подготвен,

а предостатъчното време е накрая.

Когато нищичко почти не можеш

освен единствено да съжаляваш

 

за всичко що пропуснал и отложил си

в момент на криви сметки, мързел, гняв.

Накрая с пропилените възможности

оказваш се в парцел един на два…”

 

Плевя трева. И спомените бликат.

(Плевенето прилича на докосване)

За живите алеята е спирка

където миналото пътя им кръстосва.

 

24.09.2020г

Дванайсет години без баща ми.

 

 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??