16.08.2014 г., 20:43 ч.

Алиенация 

  Поезия
1062 1 17

                        Навярно няма да се върнат вече

                        рибарите с души на романтици

                        и няма да припяват в тиха вечер,

                        подобно влюбени в живота птици.

                        Навярно са отплували далече

                        орисници, търговци на надежди...

                        Стоя на кея в дрезгавата вечност

                        и тишината в себе си подреждам...

                        И все по–чужди стават бреговете

                        с пристанища досадно шумни –

                        оставих там да шетат ветровете,

                        дано издухат страстите безумни.

                        И все по–чужди стават бреговете,

                        жадувани неистово до вчера...

                        Оставих там да плачат дъждовете,

                        за многото неслучени химери.

                        Оставих дъждовете да измият

                        прашасалите пътища към Рая,

                        та мъничка пътечка да открия,

                        когато някога ме стигне краят!

 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепие си сътворила, Раде, откъдето и да го погледне човек!
    Пречистващи са дъждовете и тишината ти!Поздравления!
  • Мога само да ти стисна ръката за това стихо, Раде!
    Като въздишка е...
  • Харесах!
  • !!
  • Нямам думи!
  • "И все по-чужди стават бреговете,
    жадувани неистово до вчера..."
    Висока поезия!
  • Аплодисменти!
  • Хубаво е, Радиола! Прочетох с удоволствие!
  • Великолепна поезия!
  • Благодаря ви за споделянето!Ценя приятелското ви рамо!
  • !
  • "Стоя на кея в дрезгавата вечност
    и тишината в себе си подреждам...
    И все по–чужди стават бреговете
    с пристанища досадно шумни –
    оставих там да шетат ветровете,
    дано издухат страстите безумни."

    Това не е само стихотворение, а ще си позволя да го нарека - поетична холограма. Защото каквито и няколко редове от него да се извядят като представителни, те формират ОКО на текста. Подобно нещо ми се случва за първи път. Явно образността е пределно наситена.
    Затова избрах за ОКО на текста горните редове, които напълно илюстрират силата му.

    Поздравление, Рада! Много силно стихотворение!
  • Страхотна поезия!
  • С поздравления!Стоя на кея в дрезгавата вечност
    и тишината в себе си подреждам...
  • Изведе ме на високото, Рада, благодаря ти!
    Това е за мен смисълът на поезията и винаги се радвам да те открия на страничката за деня!!
    А последните четири стиха - те са истинско озарение!
  • Харесах!
  • Знаеш ли, има я пътечката от сърце до сърце и по нея, заедно, намираме Рая на случената си и Ада на не случената си нежност. Разкошен е стихът ти. Сърдечни поздрави!
Предложения
: ??:??