Алиенация
Навярно няма да се върнат вече
рибарите с души на романтици
и няма да припяват в тиха вечер,
подобно влюбени в живота птици.
Навярно са отплували далече
орисници, търговци на надежди...
Стоя на кея в дрезгавата вечност
и тишината в себе си подреждам...
И все по–чужди стават бреговете
с пристанища досадно шумни –
оставих там да шетат ветровете,
дано издухат страстите безумни.
И все по–чужди стават бреговете,
жадувани неистово до вчера...
Оставих там да плачат дъждовете,
за многото неслучени химери.
Оставих дъждовете да измият
прашасалите пътища към Рая,
та мъничка пътечка да открия,
когато някога ме стигне краят!
© Рада Димова All rights reserved.
