Ало!
Ало!
Здравей! Да, зная. Доста време мина.
Добре съм, мисля, всичко е наред.
Не ти се сърдя. Беше, но отмина.
Животът просто продължи напред.
Не чух добре. Защо не се обаждам?
Какво да кажа, някаква лъжа?
Изтрих ти телефона, вече се ограждам
със зид защитен, с някаква стена.
Не съм обиден, даже наобратно.
Не ме разбираш? Ще го обясня.
За мен ти бе пристанище приятно,
където акостирах през деня.
Избрах да тръгна, без да се сбогувам
и подозирам, че очакваше това.
Изчезваше, а аз оставах да тъгувам.
Терзаех се и затова реших да спра.
И въпреки това съм благодарен,
че имах те, доколкото можах.
Светът ми беше станал по-нормален.
Възползвах се, доколкото успях.
Уви, ще трябва вече да приключвам.
Щом искаш се обаждай, аз приех.
Сърцето си научих да заключвам.
Дочуване, желая ти успех.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сони Всички права запазени
