13 мая 2010 г., 19:21

Ало! 

  Поэзия » Любовная
681 0 8

Ало!

Здравей! Да, зная. Доста време мина.
Добре съм, мисля, всичко е наред.
Не ти се сърдя. Беше, но отмина.
Животът просто продължи напред.

Не чух добре. Защо не се обаждам?
Какво да кажа, някаква лъжа?
Изтрих ти телефона, вече се ограждам
със зид защитен, с някаква стена.

Не съм обиден, даже наобратно.
Не ме разбираш? Ще го обясня.
За мен ти бе пристанище приятно,
където акостирах през деня.

Избрах да тръгна, без да се сбогувам
и подозирам, че очакваше това.
Изчезваше, а аз оставах да тъгувам.
Терзаех се и затова реших да спра.

И въпреки това съм благодарен,
че имах те, доколкото можах.
Светът ми беше станал по-нормален.
Възползвах се, доколкото успях.

Уви, ще трябва вече да приключвам.
Щом искаш се обаждай, аз приех.
Сърцето си научих да заключвам.
Дочуване, желая ти успех.

© Сони Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво и пълно с истина!
  • Красиво е! Много ми хареса! Това е част от живота на повечето от нас... Но това е все пак тръпка, все пак един момент от него и той е бил чудесен, изпълнен с най-голямата си нежност!
  • Прекрасен стих !
    Една любовна драма ,
    която е минало за тебе !
    Но защо ,
    телефона трябва да Ви свърза ?
    Когато любовта е взаимна ,
    сърцето ще продължава да обича ,
    няма да е заключено !
    По-вече се замислям ,
    че това е флирт за единия !
    /За мен ти бе пристанище приятно,
    където акостирах през деня./
    Поздрав !
  • Докосна ме.Браво!
  • Преживяно и чудесно описано - мога да потвърдя, че нещата са точно такива....
    Поздравления, приятелю!
    Много е хубаво!
  • Нещата от живота!Поздравления от мен!
  • В твоята поетика телефонът придобива специфична аура на предмет за свещенодействено контактуване с любимата
  • имах те доколкото можах-интересно,простичко и истинско
Предложения
: ??:??